Амарант

Амарантът произхожда от южноамериканските Анди и е бил отглеждан там още от маите и инките. Заради изключителните му свойства растението било обявено за свещено. Испанците го нарекли „златото на инките”, пренасяйки го в Европа през 16 век. В немските билкарски книги амарантът фигурира още от 16 и 17 век.
Растението принадлежи към групата растения, наричани псевдозърнени или още „ лисича опашка”, заради приликата им с житни растения.
Амарантът е ценен главно заради семената, отличаващи се с високо съдържание на ценни полезни вещества: високо съдържание на протеини, минерални вещества, витамини и баластни вещества, в пъти по-високо от съдържащите се в зърнените култури.

В Мексико например го правят на пуканки – после го смесват със захарен сироп и така се превръща в сладко изкушение, което наричат алегрия, т.е. щастие. Това обаче не е всичко, защото от смляното и опечено амарантово семе се вари традиционната напитка атоле. В Перу също имат амарантово питие, но го наричат хиха, а най-близкият му познат нам неин роднина е бирата. И в двете страни варят или пържат листата на растението и по този начин получават вкусна храна. Яде се обаче и в Индия, където също наблягат на сладкишите, приготвени с негова помощ. Кралското зърно, както го наричат в този регион, се мели на брашно – в Непал например от него приготвят чапати. Но да се върнем пак от другата страна на света за още една странна напитка, в основата на която лежи амарантът… В Еквадор варят цветовете на растението, а получената оцветена вода добавят към местен вид ром и така се ражда питие, за което местните твърдят, че „пречиства кръвта”. Особено полезно е то за жените, защото регулира и менструалния цикъл… 

Една от най-важните му характеристики е, че е безглутенов. Съдържа обаче повече протеин от всяко друго безглутеново зърно – за справка, в чаша амарант има 281 г протеини. На негов фон оризът е като беден роднина с неговите 13,1 г…

Амарантът е отличен източник на лизин, съдържа прекрасна комбинация незаменими аминокиселини и се усвоява добре в храносмилателния тракт. Предимство на белтъчното му съдържание е, че основните протеини в него са албумини и глобулини, които са по-добре разтворими и усвоими от съдържащите се в пшеницата проламини.