Жорж- Огюст Ескофие е роден през 1847 година в бедно семейство. През 1859 година дванадесетгодишното момче постъпило на работа като чирак при леля си, която била собственичка на един скромен хотел в Ница. След шест години бил повикан в Париж, където постъпил на работа при Юлис Роан, управител на ресторанта “Мулен Руж“. Там той придобил солидни познания в кулинарното изкуство и до края на живота си останал благодарен и верен на човека, който му предоставил тази възможност. Когато по-късно Юлис Роан изпаднал във финансово затруднение, Ескофие му помогнал, като продал авторското право на своя първи труд и с получените приходи осигурил спокойно съществуване на своя благодетел.
През 1867 година той постъпил на военна служба в пехотата. След три години избухнала войната между Германия и Франция и един офицер- чревоугодник го отвел със себе си в Германия, но след капитулацията на германският директор на курорта Висбаден, поклонник на френската кухня, го освободил от военнопленичеството и го взел в кухнята към щаба на прословутия генерал Мак Махон, бъдещ президент на Франция. След седемгодишна военна служба Огюст се завърнал в ресторанта “Мулен Руж“, но вече като главен готвач.
Носталгията по Ривиерата, както и желанието му за промяна го подтикнали през 1875 година да замине към долината на река Лу, която му напомняла за детството. В началото работил в хотел “Дю Люксембург”, където за пръв път успял да покаже изключителния си талант на готвач. След четири години заминал на юг и постъпил на работа в ресторант “Златният фазан” в град Кан, който станал много популярен благодарение на него. Ескофие изпитвал носталгия по Париж и тъгувал за своите колеги, поради което взел бързо решение през 1881 година да се завърне там, където започнал неговия неудържим възход.
Отначало работил като главен готвач в ресторант “Мер”, но скоро започнал в къщата за доставки “Шове” на Пале Роял. Основателят на къщата бил беден, но талантлив и амбициозен градинар, който успял да се издигне до ниво придворен доставчик на цяла Европа. Къщата снабдявала знаменитости като Дьо Саверин, принц Тайлеран, принц Орлов и други, като изпращала добри готвачи, сребърни подноси и всичко необходимо за организиране на всяко пищно тържество чак до Петербург. Най-екзотичните менюта били сервирани по всяко време по всички краища на Европа. През 1878 година при тържественото откриване на Айфеловата кула предприятието “Шове” се заело с организирането на банкета, финансиран от инженер Айфел. Именно на този банкет Ескофие бил в стихията си, защото имал свободата на воля да композира и изобразява различни менюта.
Къщата е допринесла и за развитието на консервната индустрия, а лично Жорж- Огюст е разработил нови методи и идеи за подобряване на консервирането. В това предприятие той имал неограничено поле за действие и е успял да разгърне своя гениален талант.
През 1882 година в Париж се състояла първата френска кулинарна изложба, организирана по инициатива на швейцареца Йосиф Фавр. Декорирането на празничните маси и ястията с изкуствени цветя, демонстрирано лично от Ескофие, било главната атракция на изложбата.
Този начин на оформление бил нов и станал тема на деня, която породила оживени дискусии между френските кулинари и допринесла за популярността на Огюст Ескофие сред парижкото общество.
Три години по-късно той публикувал своя труд “Ръководство за изкуството да се изработват цветя от восък“, съдържащ 36 страници. Само след година той бил преиздаден, а през 1910 година било публикувано неговото пето издание в чест на голямата драматична актриса Сара Бернар. В този период от време прочутият майстор заедно с няколко свои приятели започнали да издават гастрономическото списание “Арт кулинер“.
За летния сезон на 1885 година Ескофие заминал за Швейцария и постъпил на работа в хотел “Национал“ в град Люцерн, където се запознал със световноизвестния швейцарец Цезар Риц. Пет години по-късно в живота му настъпил обрат, когато Риц го назначил за главен готвач в новооткрития луксозен хотел “Савой” в Лондон. Двамата започвали да организират невиждани до този момент пиршества.
В легенда се е превърнал разказът за рождения ден на богатата американка мадам Кели, на който Риц наводнил фоайето на хотела, за да пресъздаде “прелестта на Канале гранде”. Част от атракцията било ритуално потъване на огромна празнична торта. Пред ужасения поглед на високопоставената дама, Ескофие тържествено изнесъл предварително приготвения дубликат, разведрявайки гостите.
В хотел “Савой” той работил цели осем години и повишил своята професионална квалификация. Недоразумения от административен характер го принудели да напусне и да замине с целия си екип от готвачи за Париж, където участвал в откриването на хотел “Риц”.
Една година по-късно заедно с Цезар Риц се завърнал в Лондон и започнал работа в един от най-известните хотели в света – “Карлтон- Риц”, където той постигнал съвършенство в професията.
По случай тържественото откриване на хотела Ескофие представил за първи път своя специалитет “Прасковена мелба”, който е шедьовър в кулинарията. Десертът бил посветен на австрийската певица Нели Мелба, която изпълнявала ролята на Елза в операта “Лоенгрин” и бил сервиран в голямо яйце от лед, изрязано във формата на лебед.
А на драматичната актриса Сара Бернар посветил една интересна кулинарна композиция – “Ягоди а ла Сара Бернар”. Според царят на готвачите добрият готвач трябвало да владее няколко професии – готвач, скулптор, архитект и художник. При своето усъвършенстване в областта на кулинарното изкуство той успял да превърне черпака в инструмент на това изкуство.
През 1913 година той заминал за Хамбург, за да ръководи кухнята на красивия пътнически кораб “Император”. Бил поканен от крал Вилхелм ІІ, който при разговора отбелязал, че и двамата са крале, но единият е крал на германците, а другият – на всички готвачи. Затова Ескофие е останал в историята на кулинарията с името царят на готвачите. Седем години по-късно за изключителни заслуги бил избран за член на Почетния легион и награден лично от президента на Франция – Реймон Поанкаре.
През 1930 година се състояла най-забележителната швейцарска кулинарна изложба, на която прочутият кулинар с достойнство заел почетното място.
На 12 февруари 1935 година Ескофие завинаги затворил очи. За тази загуба тъгували не само колегите му от цял свят, но и цялата културна общност в Европа. На него дължим сентенцията: “ Добрата кухня е основата на човешкото щастие”.
През целия си живот той развивал и литературна дейност по въпросите на кулинарното изкуство. Негови произведения са:
Изкуството за изработване на восъчни цветя
Спомени на един готвач от Рейнската армия
Кулинарно ръководство
Книга за менюта
Кулинарен наръчник
Бележникът на Епикур
Оризът – най-добрата и вкусна храна
Рибата и евтиният живот
Моята кухня
Неговото произведение “Кулинарно ръководство” било първата френска готварска книга в по-голям формат, преведена на немски език и издадена през 1946 година от Международния съюз на готвачите. Изключителен успех имал немският превод, но същата година била издадена и в Съединените щати, където получила признание и е била преиздавана десет пъти.