Канела

Канелата е ароматна подправка, която се добива от вътрешната част на кората (по-точно от ликото) на тропическо лаврово дърво. След дъждовния период кората на дървото се обелва, тънкото лико се оставя да изсъхне, при което се навива на тънки рула. Съществува в няколко разновидности: цейлонска канела (Cinamomum zeylanicum, синоним Cinnamomum verum), китайската ѝ разновидност касия (Cinnamomum cassia, синоним Cinnamomum aromaticum), виетнамска (Cinnamomum loureirii) и индонезийска (Cinnamomum burmannii). Последните три вида са с по-ниско качество и по-тъмен сиво-кафяв цвят. Най-скъпите сортове са тънки като хартия, с кафеникавочервен цвят. Фармацевтичното име на канелата е cortex cinnamoni. За родина на канелата се счита Шри Ланка (Цейлон), но канела се произвежда и в Китай, Ява, Египет, Индия, Южна Америка, Африка и Австралия. Дълго време начинът на добиване на канелата се е пазел в дълбока тайна и едва през 1505 г. с пристигането си в Цейлон португалците научават и разпространяват начина на произвеждане.
Канелата се използва най-вече в сладкарството, като се добавя към десерти, сладки питиета, конфитюри и сладка, но също така в малки количества може да се използва и за подправяне на агнешко и птиче месо. 

Знае се, че канелата е една от най-известните подправки. Но не толкова известно е, че кората на канеленото дърво, от която се произвежда е богата на смолисти и дъбилни вещества, захари, минерални елементи - най-вече на калций.

От древни времена, та до днес канелата се използва в народната медицина за подобряване на храносмилането, като болкоуспокояващо средство, за освежаване на въздуха и като унищожител на гъбичките.

Освен това тя премахва болките в стомаха, заздравява сърцето и помага при болести на пикочо-половите пътища.