Кафе

За родина на кафето се смята Етиопия. Там по сведения на арабския лекар и философ Авицена е използван екстракт, получен от зелени зърна на кафето. Изпичането на зърна на кафето започва да се практикува едва по-късно.

В продължение на много векове кафето е било познато само на Арабския полуостров. През 17 век през Турция се разпространило в Европа, а едва през 18 век френски моряци го пренасят в Америка, където сега се отглежда и произвежда почти 90% от кафето в света.

През 1637 г. в Англия е открито първото европейско кафене. От тогава до днес кафенетата са едни от най-популярните места за срещи от всякакъв характер. Те са изиграли важна роля в духовния и политически живот на Европа. В кафенетата са се събирали представители на политическия и интелектуалния елит,  за да обсъдят както новините, така и своите идеи, мисли и чувства. Навярно това е една от причините на преклонението пред кафето. Чашата кафе предразполага за приятелски, творчески и делови разговори.

Все още се спори за произхода на името на кафето. Някои смятат, че "кафе" се образува от арабското "кауе", което означава сила и енергия. Други го свързват с названието "кахва", идващо също от арабски и означаващо "вино". Третата версия е на база името на провинция Каффа в южна Етиопия, където и до днес из горите се среща диворастящо кафе. 

Видове

Кафееното дърво принадлежи към рода Кофеа от семейство Рубиацее. С промишлена цел се използват три основни вида: арабика, либерика и робуста.

Кофеа арабика се отглежда в близо 60% от всички страни, било в чист вид или като кръстоска с други видове. Арабиките са по-благородните сортове кафе, по-ароматни, с балансирана киселинност и с по-ниско съдържание на кофеин. Различните сортове арабики имат широка гама от вкусове - от сладникав до винено-кисел. Неизпечените плодове са с мирис на боровинка, а изпечените зърна ухаят на парфюм с плодови  и сладникави тонове. Вкусовете на отделните сортове арабика варират от по-кисели до сладникави, като голямо влияние оказва начинът на изпичане.

Кофеа робуста се използва предимно за производство на екстракти от разтворимо кафе. Въпреки, че у нас робустите са предпочитан сорт. Зърната са по-кръгли ипо-малки от тези на арабиките, но са по-богати на кофеин. Робустите са по-горчиви, по-мазни, с по-стипчив вкус. Този вид кафеено растение е открито за първи път в Конго, а днес е широко разпространен в много райони по света. Неизпечените плодове са с аромат на сурови фъстъци.

Кофеа либерика е известна като по-нискокачествен сорт, но зърната дават много ароматно кафе. Допреди няколко десетилетия вкусът на либериката се харесваше предимно в скандинавските страни.

Други разновидности на кафето са Кофеа девервей, Кофеа рацемоза, Кофеа стенофила, Кофеа абеокутае. Рядък вид е Кофеа конюга. Тези видове не са разпространени поради липсата на желани вкусови качества или слаба издръжливост на вредители и климатични промени.

Търговските сортове се различават не само по характерните външни белези, но и по своя аромат и вкусови качества. За най-добър вид се счита арабската арабика "Мока", наричана така по името на пристанището, от което се експортира. Тя се отличава с лек винен мирис и сравнително висока киселинност. От бразилските видове кафе особено популярно е "Сантос".

Почти винаги се приготвят "букети" от различни сортове, с което се постигат определени вкусови качества на кафето.

Полезни свойства

Кафето намалява чувството на умора, мислите стават по-ясни, умствената работа се облекчава, възприемането на външни впечатления се подобрява, слухът и зрението се изострят. Това благотворно влияние на кафето продължава около 5 часа след приемането му.

Кофеинът прави хората по-сговорчиви и по-склонни да приемат мнението на своя събеседник.

Кафето повишава работоспособността и подобрява самочувствието. Това влияние на кафето върху организма зависи не само от кофеина, а също така и от етеричните масла, които се съдържат в него.

Има съставки в кафето, които подпомагат процеса на разграждане на мазнини в организма.

Кафето е съществен източник на антиоксиданти.