Скумрия

Когато я купувате прясна, коремчето й трябва да е бяло, а люспите - с метален блясък 

Скумрията е една от рибите, която не се слави като деликатес, но приготвена правилно, може да се превърне в кулинарен шедьовър.

Това е доказано още от римляните, които правели от нея гарум - ферментирал солен рибен сос, извлечен от вътрешностите й. Използвал се като подправка и се прибавял дори към сладкиши и компоти. Струвал колкото скъп френски парфюм. Не по-малко обичани били и гарузите - осолени дробчета от скумрия, приготвяни в глинено гърне. Един от най-прочутите автори на кулинарни книги в древността - Марк Гавий Апиций - ги хвалел през първи век от новата ера като невероятен афродизиак.

И днес скумрията е ценена от готвачи и кулинари като безценен източник на омега-3 мастни киселини, които предпазват сърцето и кръвоносните съдове. Тя е храна за мозъка, съдържа витамин Д и множество минерални соли. Месото й е изградено от пълноценни белтъци с балансиран аминокиселинен състав, които се усвояват лесно.

Семейство Скумриеви включва около 16 вида риби. Някои от тях нямат плавателни мехури и трябва да плуват постоянно, което прави месото им богато на мускулни протеини. У нас се предлага основно атлантическо-средиземноморска скумрия. Когато я пазаруваме прясна, е важно да е твърда, плътна, с червени хриле и нееластична, което е знак за свежест (обикновено рибата се отпуска около 24 часа след улавяне). Люспите трябва да са с метален блясък, очите да са бистри, а коремчетата - бели. Замразената скумрия също съдържа много полезни вещества, но е лишена от част от вкусовите си качества. Въпреки това тя повишава защитните сили на организма, подобрява физиологичните функции на органите и регулира обмяната на веществата.