ДЕТСКА КУХНЯ
БИЛКИ
ДИЕТИ
ИГРИ
Речник >> Ч >> Чай

Чай

Тип: Други

Описание:

Чаят (от китайски: 茶) е безалкохолна напитка, получена чрез сваряване или запарване на обработени и ферментирали листа от чаен храст (Camellia sinensis). Той е най-консумираната напитка в света след водата. Чаят има освежаващ, леко горчив и тръпчив вкус.
Съществуват 6 основни разновидности на чая - бял, жълт, зелен, улун, черен и пуар. От тях най-разпространени са белият, зеленията, улун и черният чай. Всички разновидности се получават от едно и също растение, макар и понякога да се използват различни сортове, като основната разлика е в начина на обработка на листата. В случая с белия чай има особености и в отглеждането на растението.

Наименованието на чая в повечето езици, включително и в българския, произлиза от китайската дума 茶. В различните китайски езици тя има различно произношение, поради което в некитайските езици думата е навлязла в две различни форми.
В най-разпространените китайски езици, включително в мандарин и кантонски, 茶 се произнася „ча“. От тази форма произлиза българското „чай“, както и наименованието на напитката на много други езици, включително на хинди/урду, арабски, бенгалски, португалски, руски и японски.
В някои езици името на чая произлиза от формата „те“, използвана в диалекта на езика мин, говорен в района на Сямън (Амой), един от първите големи центрове на чаения износ от Китай. Сред езиците, които използват думи, производни на „те“, са испански и английски. В някои езици, като корейския, се използват паралелно думи, произлизащи от двете изходни форми. В чешкия около средата на 20 век формата té е изместена от čaj.

Чаеното растение произлиза от Южен Китай, но днес се култивира в много други азиатски страни.
Първоначално чаят е използван като лекарствено средство. Широко разпространение получава като напитка в периода на китайската династия Тан. Китай е страната, в която чаят е открит като лекарство, а по-късно използван като напитка. Думата за чай произлиза също от китайски «те» от южните и «ча» от северните диалекти в китайския език. Те дават и различните названия на напитката в различните езици.

Две от най-популярните легенди за възникването на чая идват от Китай.Според едната от тях, чаят се появява през 2737 година преди новата ера. По това време Китай е управляван от Втория си император – Шен Нун. Майка му веднъж видяла дракон да лети над планините и моментално заченала. След девет месеца се появил на бял свят Шен Нун, който научил китайците да бъдат ненадминати майстори на земеделието. Той навсякъде ходел с триножник, на който било закачено котле, за да прави в него отвари от различни треви. Веднъж в кипящата вода паднали донесени от вятъра листенца на чаено дърво. Шен Нун опитал отварата и тя толкова му харесала, че до края на живота си пиел само от нея. Според втората легенда, появата на чая датира от 519 година преди нашата ера. Неин герой е индийският монах Бодхидхарма. Бодхидхарма емигрирал от Индия в Китай, където основал будистката секта „Чан“, позната на целия свят в японския си превод „Дзен“. В планината Суншан монахът създал един от най-известните в днешно време манастири – манастира Шао Лин. Започнал да учи монасите на медитация, като им обещал, че девет години ще съзерцва една стена. Но още на втората нощ заспал. Събудил се и бесен от това, че се е изложил, откъснал клепачите си и ги стъпкал, за да не заспи никога повече. От стъпканите клепачи поникнало даряващото бодрост чаено дръвче. И до ден днешен на китайски, а и на японски, йероглифът за клепач е идентичен с този, който обозначава чай.

Camellia sinensis е вечнозелено растение, отглеждано главно в тропичните и субтропични области. Някои сортове понасят и мек умерен климат и се отглеждат, макар и в ограничен мащаб, в северни райони, като Пембрукшър в Уелс или в щата Вашингтон. Обикновено чаените растения изскват осма зона на студоустойчивост или по-топъл климат, както и поне 1300 мм годишни валежи, като предпочитат кисели почви. Традиционно в Китай се смята, че висококачествен чай се добива при по-голяма надморска височина, до 1500 м, тъй като така растенията се развиват по-бавно и листата им придобиват по-добър вкус.
Чаените растения се отглеждат от семена или издънки. Реколта може да се събира около 3 години след насаждането, а растенията започват да дават семена на 4 до 12 години. Оставено без грижи, чаеното растение израства в дърво с височина до 16 метра, но култивираните растения се подрязват до височина около 1 метър, за да се улесни събирането на реколтата. При брането се откъсват само крайните 3-5 см от листата. Тези върхове израстват отново на всеки 7 до 15 дни през сезона на активен растеж, като се смята, че по-бавнорастящите листа имат по-добър вкус.
В производството на чай се използват две основни разновидности на чаеното растение - C. sinensis sinensis и C. sinensis assamica. В рамките на тези два подвида има множество сортове, класифицирани обикновено според размера на листата. Трите основни групи са асамски чай (с най-големи листа), китайски чай (с най-малки листа) и камбод (с междинен размер на листата).