Артишок

The Globe Artichoke (Cynara cardunculus) е многогодишно растение, произхождащо от Южна Европа и Средиземноморието. Достига  до 1.5-2 m височина, с широки, сребристи синьозеленикави листа дълги 50–82 cm. Цветовете израстват в голяма глава с годни за консумация пъпки, около 8–15 cm в диаметър с многобройни триъгълни люспи; отделните цветчета са в лилаво. Годната за консумация част от пъпките е съставена главно от месестите ниски части на ципестите прицветници и вътрешността, известна като "сърцето"; множеството от неузрели цветчета в центъра на пъпката се нарича "choke". Не са годни за консумация ако цветовете за стари.

В САЩ, артишокът най-често се приготвя за ядене като се премахват целите стебла с ножици. Така се премахват шиповете при някои разновидности. След това, артишокът се вари или задушава. Ако ще се вари, може да се добави сол във водата. Хубаво е докато се вари да не се поставя похлупак на съда, за да могат вредните киселини да се разтворят във въздуха.

Покрити и нарязани, парчета артишок могат да добият кафяв цвят заради киселините в състава му и окисляването на хлорофил. Ако няма да се готви веднага, може да се постави във вода с добавени малки количества вивнен оцет или лимонов сок, това ще забави обезцветяването му.

Във Франция, артишокът е много популярен пържен. В Италия, артишокови сърца в зехтин са обичайният зеленчук за "пролетта" в пицата  'Четири сезона'  (с маслини за лятото, гъби за есента и прошуто за зимата). В Испания, артишокът се предпочита докато е с по млади и малки плодове. Поръсват ги със зехтин и ги пекат в барбекю, задушават ги леко в зехтин с чесън, с ориз за паеля или комбинирани с яйца в тортиля. Най-често се споменава артишокът в Гърция, където може би най-добрите примери са от остров Тинос.

Често изхвърляни, веднъж изчистени от влакнестата си обвивка, сърцевините на стеблата, са перфектни на вкус, също както сърцевината на артишока.

Артишокът е широко познат и като чай в страни като Виетнам и др.

Среща се и ликьор от артишок (италианския ликьор "Cynar").