Захар

История на захарта

Историците вярват, че култивирането на захарна тръстика произхожда някъде от Югоизточна Азия, вероятно в Папуа Нова Гвинея, където растат няколко вида от рода Saccharum (захарна тръстика). Кристалната захар и захарния сок се използват в Индия и Китай повече от 2000 години, а в Средиземноморието захарта присъства от 8 век сл. Хр., вероятно донесена в региона от Александър Велики.

След кръстоносните походи от 11 век, европейците открили тази нова подправка за себе си. През вековете които последвали, в Европа се внасяла от Изтока, носена от арабите. До 16 век, захрта все още била рядък и скъп лукс, но с времето станала достъпна и често търгувана стока между страните. Била пренесена в Централна Америка с Колумб през 1492 г. и достигнала Северна Америка през колониалния период.

 Захарната тръстика процъфтява в тропиците на Централна и Южна Америка и става важен източник на приходи за страните отглеждащи. Производството за търговски цели на захарна тръстика в Съединените Щати започва през 19 век, а процесът на рафиниране за захарната тръстика и цвекло става механизиран след Втората Световна Война. Според данните за 1966 и 1967 г световната продукция от захар е била между 40 и 41 милиона тона. До 1970 г., захарозата съставя почти 10% от наличните калории в света.

За периода 2006 – 2007 г., световното производство на захар скочи на 161 милиона тона. С повече от 100 държави произвеждащи захар, тръстиковата захар достига близо 80% от продукцията спрямо останалите. Близо 80% от произведената захар в Бразилия, Китай, Европа, Тайланд и САЩ, остава за вътрешно ползване, като остатъкът е за износ.

Захарта остава важна стока както за търговски цели така и за кулинарията навсякъде по света.

Захарта и здравето

Хората се нуждаят от въглехидрати, мазнини и протеини (известни като макронутриенти) за енергията от която имат нужда за да функционират. Захарите и нишестето (които се разграждат до глюкоза, захар) съставляват основната част от въглехидратите които приемаме. Повечето специалисти препоръчват на всеки човек над 2 годишна възраст да приема поне 55% от своята дневна доза калории зрез въглехидратите. Захарта е важен въглехидрат, особено за високо активни хора като спортистите или хора, чиято професия изисква физическо натоварване.
Когато хората приемат нишесте заради въглехидратите, често приемат повече мазнини отколкото се нуждаят, тъй като мазнините обикновено придружават скорбялата в диетите. Например, често хората ядат масло, намазано върху филийка хляб, сметанов сос със спагетите и картофите си и масло с царевицата.

Когато хората приемат захар за да си набавят въглехидрати, приемат по-малко мазнини. Захарта не съдържа мазнини, много захарни изделия са с ниско съдържание на мазнини също, като зърнените закуски например. Захарите помагат на хората да повишат количествата на въглехидратите без да увеличават приема на мазнини.

Доста хора вярват че захарта е висококалорично изделие, което трябва да се избягва изцяло. Всъщност захарта съдържа само 16 калории на чаена лъжичка и лесно се включва в различни здравословни хранителни режими. Важното е да се приемат само захарни изделия с ниско съдържание на мазнини.