Мирин

Мирин е съставка от съществено значение в японската кухня, състои се от 40%–50% захар. Това е вид оризово вино подобно на саке, но с по-ниско алкохолно съдържание - 14%, вместо 20%, както е при сакето. Има три основни типа. Първият е хон мирин (буквално истински мирин), който съдържа алкохол. Вторият вид е шио мирин, който съдържа алкохол, както и  1.5% сол. Третият вид е шин мирин (буквално нов мирин), или мирин-фу чомирио (буквално подправка с вкус на мирин), който съдържа по-малко от 1% алкохол и запазва същия аромат.
През периода Едо, мирин се е консумирал като сладко саке. Отосо, традиционна напитка в Шогатсу, може да бъде произведен като се накиснат смес от подправки в мирин.
В методът на готвене Кансай, мирин се сварява преди употреба, за да се изпари част от алкохолът, докато в местния стил Канто, мирин се използва в оригиналното му състояние. Вареният мирин в стилът Кансай се нарича никири мирин, буквално "добре сварен мирин."

Мирин се използва за да придаде свежа нотка на печената риба или за да премахне рибената миризма. Често, малко количество се използва като заместител на захарта или соевия сос в ястията. Не е редно да се използва в големи количества, тъй като вкусът му е доста силен. Понякога се използва като съставка за суши. Мирин се използва и в сосът терияки. 

Снимка: http://www.21food.com