Мушмули

Според азербайджанска легенда в едно село живял младеж, който се влюбил в богато, но болно момиче. Момчето не можело да поиска ръката й, защото нямал нито овце, нито хубави дрехи и обувки. Майка му не искала да го гледа как страда и решила да отсече мушмулата на двора, за да продаде дървесината й.

Когато докоснала дървото, то й казало "Не ме убивай, ще ти помогна". Жената пощадила дървото, а наесен, когато плодовете едва се появили, тя събрала част от тях и ги занесла на обущаря, за да извлече от тях вещества за щавене на кожа.  За благодарност той направил на сина й ботуши. От зрелите плодове жената сварила вкусно сладко. Мушмулите били толкова много, че тя започнала да ги продава на пазара и скоро купила на сина си и нови дрехи. А той отишъл при любимото момиче и му дал сок и сладко от мушмули. Скоро красавицата се почувствала добре и харесала младежа с високите му ботуши и красиви дрехи. Вдигнали сватба, на която се леели реки от вино и мушмули. 

Тази легенда крие много истина заради лечебните качества на мушмулите, които не трябва да се пренебрегват. Плодовете са богати на скорбяла, целулоза, пектинови вещества и органични киселини (ябълчни, лимонени и винени, а в зрелите плодове - и оцетна). Съдържат големи количества витамин С, каротин, витамините В1 и В2. Действат благотворно на жлезите с вътрешна секреция и на храносмилателната система. Полезни са при болести на жлъчката, бъбреците и черния дроб. Препоръчват се при проблеми с кръвоносните съдове и нервната система. Заради пектиновите и дъбилни вещества са отлично средство при стомашно-чревни разстройства и проблеми с храносмилането. В такъв случай специалистите препоръчват да се прави отвара от незрели плодове и от семена.

Мушмулата (на латински: Mespilus) е овощно дърво от семейство розоцветни. В диво състояние расте на Балканския полуостров (в България из Странджа и Сакар) и бившия Съветски съюз (Кавказ, Крим). Мушмулата достига височина 3-4 метра. Не е особено взискателна към почвата и към климата, затова е подходяща за всяка градина. Плодовете й зреят през септември-октомври, но могат да останат на дървото до края на ноемри. След като се оберат, трябва да се оставят да доузреят. Когато омекнат съвсем, трябва да се консумират, защото след време започват да гният.