Пъпеш

Смята се, че първите плантации с пъпеши се появяват няколко века преди нашата ера на териториите на днешните Северна Индия и Афганистан. Известно е, че египтяните ги принасят в дар на боговете си преди повече от 3 хиляди години, а жителите на Вавилон им приписват свойството да задържат в себе си светлината, символизираща доброто в човека. В Европа плодът се появява едва в средните векове. През XIII  век в двора на Луи VIII вече го смятат за особено изискано лакомство. Александър Дюма препоръчва да се яде със сол и пипер и да се подкрепя с вино Мадейра или Марсала.

Пъпешът е по-полезен от динята, защото съдържа повече витамини Р, С, каротин, фолиева киселина, минерални соли и фибри. Благодарение на този състав успокоява нервите и помага при малокръвие, изтощение, атеросклероза, сърдечносъдови заболявания и запек.

Пъпешът се смята за мощно пречистващо средство. Според народната медицина с негова помощ може да се изхвърлят камъни от бъбреците, пикочния мехур, жлъчката и жлъчните пътища. Вземани по 1 ч. л.  три пъти на ден изсушени и смлени на прах семки от пъпеш се препоръчват като средство, подпомагащо потенцията.

Пъпешът се преработва бързо, но не бива да се яде след тежка храна, млечно-кисели продукти и пиене на вода, защото може да предизвика стомашно-чревни разстройства.

От пъпеш може да се приготвят много повече ястия, отколкото с диня. Парчета пъпеш може да нанижете на шишове и да залеете с дип от йогурт, мед и 1-2 резенчета джинджифил, да приготвите напитката крюшон със захар, червено вино, шампанско и лед или да напълните цял пъпеш с плодове и вино розе.