Ориз

Оризът (Oryza sativa) е основна стопанска култура за 2/5 от населението на земята и производството му осигурява годишно по 85 кг за всеки жител на планетата. Употребяват се зърната, които, след като се почистят, се използват за храна във варено състояние.

Зърното от ориз се отличава с високата си хранителност — съдържа 75–85 % въглехидрати и 5–10 % протеини. Тези два компонента са с много висока усвояемост за организма на човека — около 96 %, поради което храненето с ориз се възприема за много ефективно.
От зърното се приготвя и брашно, което е бедно на мазнини, протеини и целулоза, поради което има диетични качества. Поради липсата на глутен, обаче, брашното от ориз не може да се използва за печене на хляб.
Освен за храна, зърното от ориз се използва като суровина за производство на спирт, пудра, бира, а също така във фармацевтичната промишленост.
Сламата от ориз има висока фуражна стойност, а освен това се използва за плетени изделия и за производство на фина хартия.
Оризът е една от най-старите земеделски култури. В Индия и Китай се отглежда от дълбока древност, в Европа е пренесен в VII в. от н.е., а в Америка в XVII в. В света се засяват около 1,4 млд. дка, от които 400 млн. дка в Индия. Други големи производители са Китай, Индонезия, Япония. В Европа се отглежда в най-южните страни, като Франция, Испания, Италия и Гърция.
Отглеждането на ориз у нас има 400 годишна история. В съвременни условия то се извършва в специални съоръжения — оризища. Въпреки, че отглеждането на ориз в условията на България е скъпо мероприятие, през периода 1944–1975 г. площта му нараства от 60 хил. дка на 170 хил. дка, като най-голям производител е била Област Пловдив, следвана от Пазарджишка, Старозагорска и Ямболска области. След реституцията на земята площта на оризищата рязко намаля.
Оризът е едно от най-продуктивните зърнено-житни култури и рекорните добиви надвишават 2000 кг/дка. Средният добив в световен мащаб е по-висок от останалите зърнено-житни — 240 кг/дка, като рекорьор е Австралия (над 600 кг/дка), следвана от Япония, Италия, Франция и др. У нас средният добив варира между 350 и 450 кг/дка. 

ВИДОВЕ ОРИЗ

В света съществуват поне 10 000 разновидности ориз, чиито зърна се държат различно в кухнята и това зависи не само от сорта, но и от начина на предварителна обработка. Ето и основните видове ориз:

Дългозърнест бланширан ориз - с по-ниско съдържание на нишесте, не се слепва и е подходящ за салати и ястия от азиатската кухня. Вари се около 15 мин. в голямо количество вода.

Арборио и карнароли - италиански сортове ориз с къси зърна и с високо съдържание на нишесте. Готвят се като ризото - с непрекъснато добавяне на течност около 20 минути.

Басмати - дългозърнест ориз, много ароматен, подходящ за пилафи и ястия от индийската кухня. Обикновено преди готвене се накисва за 30-60 минути и се вари около 10 минути под капак в подсолена вода в съотношение 1:1,2 в полза на водата.

Жасминов ориз - много ароматен и вкусен, част от тайландската и китайските кухни. Вари се като басмати.

Кафяв ориз - вари се около 20 минути в 1,5 пъти повече вода, като се оставя 10 минути в затворен съд, след като се махне от огъня.

Черен ориз - произлиза от Китай и първоначално само императорското семейство е можело да го консумира, заради хранителните му свойства и репутацията му на афродизиак. Това е ориз с естествено черен цвят на външната обвивка.

Японски ориз - подходящ за суши и сладкиши, с обли къси зърна, доста лепкав, с високо съдържание на нишесте. Готви се с предварително накисване и в съотношение с водата 1:1,2.